Зелена инфраструктура

Зелена инфраструктура

Зелената инфраструктура на България се разглежда като стратегически планирана екологична мрежа, която има за основно ядро защитените зони от Натура 2000, но включва и свързващи елементи извън тях – други защитени територии и обекти на природното наследство на страната, биокоридори (напр. речни долини, горски пояси), зони за възстановяване и устойчиво ползване, както и градски зелени пространства.  Концепцията за Зелената инфраструктура (ЗИ) произтича от научното познание в консервационната природозащита, според което съхраняването на определени елементи в ландшафта в близко до естественото им състояние и функционалност е определящо за оцеляването на видовете и поддържането на генетичното разнообразие ^[1]. Поддръжниците на концепцията за социоекологичните системи допълват, че управлението на ландшафта в посока поддържането на биоразнообразието има дългосрочни ползи и за хората^[2]. Като комплексен резултат „Зелената инфраструктура“ е интерпретирана като взаимосвързана мрежа от (полу-) естествени природни територии/зони с висока екологична стойност за дивата природа и за хората, която е съхранявана и управлявана в различни пространствени скали за защита на биоразнообразието и екосистемните услуги ^[3],^[4].

[1] Snäll T, Lehtomaki J, Arponen A, Elith J, Moilanen A (2016) Green infrastructure design based on spatial conservation prioritization and modeling of biodiversity features and ecosystem services. Environ Manag 57:251–256

[2] Kremen C, Merenlender AM (2018) Landscapes that work for biodiversity and people. Science 362:eaau6020

[3] Honeck, E., Sanguet, A., Schlaepfer, M.A. et al. Methods for identifying green infrastructure. SN Appl. Sci. 2, 1916 (2020). https://doi.org/10.1007/s42452-020-03575-4

[4] da Silva JMC, Wheeler E (2017) Ecosystems as infrastructure. Perspect Ecol Conserv 15:32–35