Съществуват много различни определения за влажни зони и липсва една общовалидна дефиниция, която ясно да отграничи този основен тип от останалите типове екосистеми. За „влажни зони“ се възприемат териториите заети от естествена растителност, развиваща се на места с водно ниво над нивото на почвата за поне половината от годината и доминирана от тревиста или торф формираща растителност. Водните тела и скалистата структура на изворите, както и заблатени местообитания доминирани от дървета или големи храсти са изключени от тази категория, тъй като принадлежат към други типове съгл. EUNIS. Трябва да се има предвид, че местообитания, които комбинират заблатени торфища и растителни участъци с открити водни площи се считат за комплекси.