Сладководните екосистеми заемат 2.5% от територията на Европейския съюз (ЕС) (Maes et al., 2020). Тези от тях с добро ниво на биологичното разнообразие, предоставят редица основни екосистемни услуги, свързани с наличието на чисти води за множество социално-икономически нужди (Maes et al., 2018). В зависимост от локалните специфики и техния икономически, социален, културен, регионален и местен характер тези екосистемни услуги допринасят за широк спектър от социално-икономически ползи (РЕГЛАМЕНТ (ЕС) на ЕП и на Съвета, 2024/1991 относно възстановяването на природата). Директните ползи могат да се разделят на пазарни (риболов, корабоплаване, туризъм) и рекреационни (каране на водни ски, плуване, фотографиране и др.), а индиректните могат да включват поддържането на екосистемата и хранителната верига за рибните ресурси, както и на красива околна среда (European Communities, 2003).