Зелената инфраструктура на България се разглежда като стратегически планирана екологична мрежа, която има за основно ядро защитените зони от Натура 2000, но включва и свързващи елементи извън тях – други защитени територии и обекти на природното наследство на страната, биокоридори (напр. речни долини, горски пояси), зони за възстановяване и устойчиво ползване, както и градски зелени
Съгласно рамката MAES морските екосистеми включват всички морски води, обхващащи и зоните на границата суша–море със соленост над 0,5 ‰. Според типологията на MAES се разграничават четири основни типа екосистеми: (1) морски устия и преходни води, (2) крайбрежни води, (3) шелфови води и (4) открит океан (Maes, 2018).
Урбанизираните екосистеми се разглеждат като райони, в които живее по-голяма част от човешкото население, но и като тип екосистема, който значително повлиява и засяга функционирането на другите типове екосистеми. Урбанизираните екосистеми са градове и околните социално-екологични системи с висока гъстота на населението, които се характеризират с изкуствена инфраструктура, съчетана с естествени и полуестествени елементи като
Земеделските екосистеми са резултат от управлението на природните и биологични ресурси от човека. Ето защо, земеделските екосистеми представляват интегриране на социални с екологични системи и могат да се разглеждат от различни гледни точки (социална, икономическа, екологична), както и на няколко различни нива на организация (начин на земеползване, общественост и вододели (ICRA; 2015). Земеделските екосистеми включват
За тревни екосистеми се възприемат екосистеми с естествена или полуестествена тревна растителност. Те могат да са част от селскостопански земи (пасища, ливади, полеви граници, буферни бразди, некултивирана земя и др.). Тези екосистеми интегрират социалните и екологични системи и могат да се разглеждат от различни гледни точки (социална, икономическа, екологична). Тревните екосистеми включват земите, използвани за
Предлаганата типология на горски екосистеми отговаря на класификацията на екосистема в MAES (2013), комбинирана с класовете земно покритие (CLC) на проекта CORINE и типовете класификация на хабитати по Европейската информационна система за природата (EUNIS – 2021).
Храстовите и ерикоидни екосистеми се състоят от храстови и ерикоидни съобщества с първичен или вторичен произход, които се срещат в България от равнините до алпийския пояс. Някои от тези типове растителност могат да са част от земеделски стопанства (пасища, полеви граници, буферни бразди, некултивирана земя и др.). Храстовите и ерикоидни екосистеми включват земи, използвани за
Земите с рядка и без растителност включват природни местообитания без растителност или с рядка растителност (площи естествено с липсваща растителна покривка). Често тези екосистеми имат екстремни природни условия, които са подходящи за живот на конкретни видове. Включват се голи скали, сипеи, дюни, плажове и пясъчни равнини.
Съществуват много различни определения за влажни зони и липсва една общовалидна дефиниция, която ясно да отграничи този основен тип от останалите типове екосистеми. За „влажни зони“ се възприемат териториите заети от естествена растителност, развиваща се на места с водно ниво над нивото на почвата за поне половината от годината и доминирана от тревиста или торф
Сладководните екосистеми заемат 2.5% от територията на Европейския съюз (ЕС) (Maes et al., 2020). Тези от тях с добро ниво на биологичното разнообразие, предоставят редица основни екосистемни услуги, свързани с наличието на чисти води за множество социално-икономически нужди (Maes et al., 2018). В зависимост от локалните специфики и техния икономически, социален, културен, регионален и местен